Минска конвенция от 22 януари 1993 г.

Държавите – членки на Общността на независимите държави, участнички в настоящата Конвенция, наричани по-нататък Договарящи се страни,

изхождайки от стремежа да осигурят на гражданите на Договарящите се страни и на лицата, пребиваващи на техните територии, предоставянето във всички Договарящи се страни по отношение на личните и имуществените права на същата правна защита, както и на собствените им граждани,

придавайки важно значение на развитието на сътрудничеството в областта на оказването от учрежденията на правосъдието на правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, се договориха за следното:

Раздел I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Част I. Правна защита

Член 1. Предоставяне на правна защита

1. Гражданите на всяка от Договарящите се страни, както и лицата, пребиваващи на нейната територия, се ползват на териториите на всички други Договарящи се страни по отношение на своите лични и имуществени права на същата правна защита, както и собствените граждани на тази Договаряща се страна.

2. Гражданите на всяка от Договарящите се страни, както и други лица, пребиваващи на нейната територия, имат право свободно и безпрепятствено да се обръщат към съдилищата, прокуратурата, органите на вътрешните работи и други учреждения на другите Договарящи се страни, в чиято компетентност влизат граждански, семейни и наказателни дела (наричани по-нататък – учреждения на правосъдието), могат да се явяват пред тях, да подават молби, да предявяват искове и да извършват други процесуални действия при същите условия, както и гражданите на тази Договаряща се страна.

3. Разпоредбите на настоящата Конвенция се прилагат също и към юридическите лица, създадени в съответствие със законодателството на Договарящите се страни.

Член 2. Освобождаване от заплащане на такси и възстановяване на разноски

1. Гражданите на всяка от Договарящите се страни и лицата, пребиваващи на нейната територия, се освобождават от заплащане и възстановяване на съдебни и нотариални такси и разноски, както и се ползват от безплатна правна помощ при същите условия, както и собствените граждани.

2. Облекченията, предвидени в точка 1 на настоящия член, се разпростират върху всички процесуални действия, извършвани по даденото дело, включително изпълнението на решението.

Член 3. Представяне на документ за семейно и имуществено положение

1. Облекченията, предвидени в член 2, се предоставят въз основа на документ за семейното и имущественото положение на лицето, което подава молбата. Този документ се издава от компетентната институция на Договарящата страна, на чиято територия заявителят има местожителство или обичайно пребиваване.

2. Ако заявителят няма местожителство или обичайно пребиваване на територията на Договарящите страни, достатъчно е да представи документ, издаден от съответното дипломатическо представителство или консулска служба на Договарящата страна, чийто гражданин е.

3. Институцията, която взема решение по молбата за предоставяне на облекчения, може да изиска от институцията, издала документа, допълнителни данни или необходими разяснения.

Част II. Правна помощ

Член 4. Оказване на правна помощ

1. Правосъдните институции на Договарящите страни оказват правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела в съответствие с разпоредбите на настоящата Конвенция.

2. Правосъдните институции оказват правна помощ и на други институции по делата, посочени в точка 1 на настоящия член.

Член 5. Ред за комуникация

При изпълнението на настоящата Конвенция компетентните правосъдни институции на Договарящите страни комуникират помежду си чрез своите централни, териториални и други органи, освен ако с настоящата Конвенция не е установен друг ред за комуникация. Договарящите страни определят списъка на своите централни, териториални и други органи, упълномощени да осъществяват преки комуникации, за което уведомяват депозитаря.

Член 6. Обхват на правната помощ

Договарящите се страни си оказват взаимна правна помощ чрез извършване на процесуални и други действия, предвидени в законодателството на замолената договаряща се страна, включително: съставяне и изпращане на документи, извършване на огледи, претърсвания, изземвания, предаване на веществени доказателства, извършване на експертизи, разпит на страни, трети лица, заподозрени, обвиняеми, пострадали, свидетели, вещи лица, издирване на лица, осъществяване на наказателно преследване, екстрадиране на лица за привличането им към наказателна отговорност или за изпълнение на присъда, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански дела, присъди в частта на гражданския иск, изпълнителни надписи, както и чрез връчване на документи.

Член 7. Съдържание и форма на искането за оказване на правна помощ

1. В искането за оказване на правна помощ трябва да бъдат посочени:

а) наименованието на замолената институция;

б) наименованието на молещата институция;

в) наименованието на делото, по което се иска правна помощ;

г) имената и фамилиите на страните, свидетелите, заподозрените, обвиняемите, подсъдимите, осъдените или пострадалите, тяхното местожителство и местопребиваване, гражданство, занятие, а по наказателни дела също и мястото и датата на раждане и, по възможност, фамилиите и имената на родителите; за юридически лица – тяхното наименование, юридически адрес и/или местонахождение;

д) при наличие на представители на лицата, посочени в подточка „г“, техните имена, фамилии и адреси;

е) съдържанието на искането, както и други сведения, необходими за неговото изпълнение;

ж) по наказателни дела също и описание и квалификация на извършеното деяние и данни за размера на щетата, ако тя е причинена в резултат на деянието.

2. В искането за връчване на документ трябва да бъдат посочени също точният адрес на получателя и наименованието на връчвания документ.

3. Искането трябва да бъде подписано и подпечатано с гербовия печат на замолената институция.

Член 8. Ред за изпълнение

1. При изпълнение на поръчката за оказване на правна помощ запитваната институция прилага законодателството на своята страна. По искане на запитващата институция тя може да приложи и процесуалните норми на запитващата договаряща страна, освен ако те не противоречат на законодателството на запитваната договаряща страна.

2. Ако запитваната институция не е компетентна да изпълни поръчката, тя я препраща на компетентната институция и уведомява за това запитващата институция.

3. По искане на запитващата институция запитваната институция своевременно съобщава на нея и на заинтересованите страни за времето и мястото на изпълнение на поръчката, за да могат те да присъстват при изпълнението на поръчката в съответствие със законодателството на запитваната договаряща страна.

4. В случай че точният адрес на посоченото в поръчката лице е неизвестен, запитваната институция предприема в съответствие със законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намира, необходимите мерки за установяване на адреса.

5. След изпълнение на поръчката запитваната институция връща документите на запитващата институция; в случай че правната помощ не е могла да бъде оказана, тя едновременно уведомява за обстоятелствата, които препятстват изпълнението на поръчката, и връща документите на запитващата институция.

Член 9. Извеждане на свидетели, пострадали, граждански ответници, техни представители, експерти

1. Свидетел, пострадал, граждански ищец, граждански ответник и техният представител, както и експерт, който по призовка, връчена от институцията на запитваната договаряща страна, се яви в институцията на правосъдието на запитващата договаряща страна, не може, независимо от своето гражданство, да бъде привлечен на нейна територия към наказателна или административна отговорност, да бъде взет под стража и подложен на наказание за деяние, извършено преди пресичането на нейната държавна граница. Такива лица не могат също да бъдат привлечени към отговорност, взети под стража или подложени на наказание във връзка с техните свидетелски показания или заключения като експерти във връзка с наказателното дело, което е предмет на разглеждане.

2. Лицата, посочени в алинея 1 на настоящия член, губят предвидената в тази алинея гаранция, ако не напуснат територията на молещата договаряща се страна, въпреки че имат възможност за това до изтичането на 15 дни от деня, в който разпитващата ги съдебна институция им съобщи, че по-нататъшното им присъствие не е необходимо. В този срок не се включва времето, през което тези лица не по своя вина не са могли да напуснат територията на молещата договаряща се страна.

3. На свидетеля, вещото лице, както и на пострадалия и неговия законен представител молещата договаряща се страна възстановява разходите, свързани с пътуването и престоя в молещата държава, както и пропуснатото трудово възнаграждение за дните на отсъствие от работа; вещото лице има също така право на възнаграждение за извършване на експертизата. В призовката трябва да бъде посочено какви плащания имат право да получат призованите лица; по тяхно искане съдебната институция на молещата договаряща се страна изплаща аванс за покриване на съответните разходи.

4. Призоваването на лицата, посочени в алинея 1 на настоящия член, които пребивават на територията на една договаряща се страна, пред съдебна институция на другата договаряща се страна не трябва да съдържа заплаха от прилагане на принудителни мерки в случай на неявяване.

Член 10. Възлагане за връчване на документи

1. Запитаната съдебна институция извършва връчването на документите в съответствие с реда, действащ в нейната държава, ако връчваните документи са написани на нейния език или на руски език, или са снабдени с превод на тези езици. В противен случай тя предава документите на получателя, ако той доброволно се съгласи да ги приеме.

2. Ако документите не могат да бъдат връчени на адреса, посочен в възлагането, запитаната съдебна институция по своя инициатива предприема мерките, необходими за установяване на адреса. Ако установяването на адреса от запитаната съдебна институция се окаже невъзможно, тя уведомява за това молещата институция и ѝ връща документите, подлежащи на връчване.

Член 11. Потвърждение за връчване на документи

Връчването на документи се удостоверява с потвърждение, подписано от лицето, на което е връчен документът, и подпечатано с официалния печат на запитващата институция, и съдържащо посочване на датата на връчване и подписа на служителя на институцията, който връчва документа, или с друг документ, издаден от тази институция, в който трябва да бъдат посочени начинът, мястото и времето на връчване.

Член 12. Пълномощия на дипломатическите представителства и консулските учреждения

1. Договарящите се страни имат право да връчват документи на своите граждани чрез своите дипломатически представителства или консулски учреждения.

2. Договарящите се страни имат право по поръчение на своите компетентни органи да разпитват своите граждани чрез своите дипломатически представителства или консулски учреждения.

3. В случаите, посочени в точки 1 и 2 на настоящия член, не могат да се прилагат средства за принуда или заплаха с тях.

Член 13. Валидност на документите

1. Документите, които на територията на една от Договарящите се страни са изготвени или удостоверени от учреждение или специално упълномощено за това лице в рамките на техните компетенции и по установената форма и са подпечатани с гербов печат, се приемат на териториите на другите Договарящи се страни без каквото и да е специално удостоверяване.

2. Документите, които на територията на една от Договарящите се страни се разглеждат като официални документи, се ползват на териториите на другите Договарящи се страни с доказателствена сила на официални документи.

Член 14. Изпращане на документи за гражданско състояние и други документи

1. Договарящите се страни се задължават да си изпращат взаимно по искане без превод и безплатно удостоверения за регистрация на актовете за гражданско състояние непосредствено чрез органите за регистрация на актовете за гражданско състояние на Договарящите се страни с уведомяване на гражданите за изпращането на документите.

2. Договарящите се страни се задължават да си изпращат взаимно по искане без превод и безплатно документи за образование, трудов стаж и други документи, отнасящи се до лични или имуществени права и интереси на гражданите на запитваната Договаряща се страна и на други лица, пребиваващи на нейна територия.

Член 15. Информация по правни въпроси

Централните органи на правосъдието на договарящите се страни по искане си предоставят взаимно сведения за действащото или действалото на тяхна територия вътрешно законодателство и за практиката по неговото прилагане от органите на правосъдието.

Член 16. Установяване на адреси и други данни

1. Договарящите се страни по искане си оказват взаимно в съответствие със своето законодателство помощ при установяване на адресите на лица, пребиваващи на техните територии, ако това е необходимо за упражняване на правата на техните граждани. При това искащата договаряща се страна съобщава наличните ѝ данни за определяне на адреса на лицето, посочено в искането.

2. Органите на правосъдието на договарящите се страни си оказват взаимно помощ при установяване на местоработата и доходите на пребиваващите на територията на замолената договаряща се страна лица, срещу които в органите на правосъдието на искащата договаряща се страна са предявени имуществени претенции по граждански, семейни и наказателни дела.

Член 17. Език

В отношенията помежду си при изпълнение на настоящата конвенция органите на правосъдието на договарящите се страни използват държавните езици на договарящите се страни или руския език. В случай на изпълнение на документи на държавните езици на договарящите се страни към тях се прилагат заверени преводи на руски език.

Член 18. Разходи, свързани с оказването на правна помощ

Замолената договаряща се страна няма да изисква възстановяване на разходите за оказване на правна помощ. Договарящите се страни сами поемат всички разходи, възникнали при оказването на правна помощ на техните територии.

Член 19. Отказ за оказване на правна помощ

В искането за оказване на правна помощ може да бъде отказано изцяло или частично, ако оказването на такава помощ може да навреди на суверенитета или сигурността, или противоречи на законодателството на замолената договаряща се страна. В случай на отказ на искането за оказване на правна помощ искащата договаряща се страна незабавно се уведомява за причините за отказа.

Раздел II. ПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ ПО ГРАЖДАНСКИ И СЕМЕЙНИ ДЕЛА

Част I. Компетентност

Член 20. Общи положения

1. Освен в части II-V на настоящия раздел да не е предвидено друго, искове срещу лица, които имат местожителство на територията на една от Договарящите се страни, се предявяват, независимо от тяхното гражданство, пред съдилищата на тази Договаряща се страна, а искове срещу юридически лица се предявяват пред съдилищата на Договарящата се страна, на чиято територия се намира органът на управление на юридическото лице, неговото представителство или клон.

Ако в делото участват няколко ответници, които имат местожителство (седалище) на териториите на различни Договарящи се страни, спорът се разглежда по местожителството (седалището) на всеки ответник по избор на ищеца.

2. Съдилищата на Договарящата се страна са компетентни също и в случаите, когато на нейната територия:

а) се осъществява търговия, промишлена или друга стопанска дейност на предприятие (клон) на ответника;

б) е изпълнено или трябва да бъде изцяло или частично изпълнено задължение по договор, който е предмет на спора;

в) има постоянно местожителство или седалище ищецът по иск за защита на честта, достойнството и деловата репутация.

3. По искове за право на собственост и други вещни права върху недвижимо имущество са изключително компетентни съдилищата по местонахождението на имуществото.

Искове срещу превозвачи, произтичащи от договор за превоз на товари, пътници и багаж, се предявяват по местонахождението на управлението на транспортната организация, към която по установения ред е била предявена претенцията.

Член 21. Договорна подсъдност

1. Съдилищата на Договарящите се страни могат да разглеждат дела и в други случаи, ако е налице писмено споразумение на страните за предаване на спора на тези съдилища.

При това изключителната компетентност, произтичаща от точка 3 на член 20 и други норми, установени в части II-V на настоящия раздел, както и от вътрешното законодателство на съответната Договаряща се страна, не може да бъде изменяна със споразумение на страните.

2. При наличие на споразумение за предаване на спора, съдът по заявление на ответника прекратява производството по делото.

Член 22. Взаимовръзка на съдебните процеси

1. В случай на образуване на производство по дело между същите страни, относно същия предмет и на същите основания в съдилищата на двете договарящи се страни, съдът, който е образувал делото по-късно, прекратява производството.

2. Встъпителният иск и искането за прихващане, произтичащи от същото правоотношение като основния иск, подлежат на разглеждане в съда, който разглежда основния иск.

Член 22-1. Искане за участие на прокурор в гражданския процес

Прокурорът на една от договарящите се страни има право да се обърне към прокурора на другата договаряща се страна с искане за образуване в съда на дело за защита на правата и законните интереси на гражданите на искащата договаряща се страна, за участие в разглеждането на такива дела или за внасяне в съда на по-горна инстанция на касационен или частен протест, както и на протест в реда на надзора срещу съдебните решения по такива дела.

Част II. Личен статус

Член 23. Правоспособност и дееспособност

1. Дееспособността на физическото лице се определя от законодателството на договарящата се страна, чийто гражданин е това лице.

2. Дееспособността на лице без гражданство се определя по правото на държавата, в която то има постоянно местожителство.

3. Правоспособността на юридическото лице се определя от законодателството на държавата, по чиито закони то е учредено.

Член 24. Признаване за ограничено дееспособен или недееспособен. Възстановяване на дееспособността

1. По делата за признаване на лице за ограничено дееспособно или недееспособно, с изключение на случаите, предвидени в точки 2 и 3 на настоящия член, компетентен е съдът на договарящата се страна, чийто гражданин е това лице.

2. В случай че на съда на една договаряща се страна станат известни основания за признаване за ограничено дееспособни или недееспособни на лице, пребиваващо на нейна територия, което е гражданин на друга договаряща се страна, той уведомява за това съда на договарящата се страна, чийто гражданин е това лице.

3. Ако съдът на договарящата се страна, който е бил уведомен за основанията за признаване за ограничено дееспособен или недееспособен, в рамките на три месеца не започне делото или не съобщи своето становище, делото за признаване за ограничено дееспособен или недееспособен ще бъде разгледано от съда на онази договаряща се страна, на чиято територия този гражданин има местоживеене. Решението за признаване на лице за ограничено дееспособен или недееспособен се изпраща на компетентния съд на договарящата се страна, чийто гражданин е това лице.

4. Разпоредбите на точки 1-3 от настоящия член се прилагат съответно и за възстановяване на дееспособността.

Член 25. Признаване за безвестно отсъстващ и обявяване за умрял. Установяване на факта на смъртта

1. По делата за признаване на лице за безвестно отсъстващо или обявяване за умряло и по делата за установяване на факта на смъртта компетентни са учрежденията на правосъдието на договарящата се страна, чийто гражданин е било лицето по времето, когато по последни данни е било живо, а по отношение на други лица – учрежденията на правосъдието по последното местоживеене.

2. Учрежденията на правосъдието на всяка от договарящите се страни могат да признаят гражданин на друга договаряща се страна и друго лице, пребиваващо на нейна територия, за безвестно отсъстващо или умряло, както и да установят факта на неговата смърт по молба на пребиваващи на нейна територия заинтересовани лица, чиито права и интереси се основават на законодателството на тази договаряща се страна.

3. При разглеждане на дела за признаване за безвестно отсъстващ или обявяване за умрял и дела за установяване на факта на смъртта учрежденията на правосъдието на договарящите се страни прилагат законодателството на своята държава.

Част III. Семейни дела

Член 26. Сключване на брак

Условията за сключване на брак се определят за всеки от бъдещите съпрузи от законодателството на договарящата се страна, чийто гражданин е той, а за лицата без гражданство – от законодателството на договарящата се страна, която е тяхното постоянно местоживеене. Освен това по отношение на пречките за сключване на брак трябва да бъдат спазени изискванията на законодателството на договарящата се страна, на чиято територия се сключва бракът.

Член 27. Правоотношения на съпрузите

1. Личните и имуществените правоотношения на съпрузите се определят по законодателството на Договарящата се страна, на чиято територия те имат общо местоживеене.

2. Ако единият от съпрузите живее на територията на една Договаряща се страна и при това двамата съпрузи имат едно и също гражданство, техните лични и имуществени правоотношения се определят по законодателството на Договарящата се страна, граждани на която са те.

3. Ако единият от съпрузите е гражданин на една Договаряща се страна, а вторият – на друга Договаряща се страна и единият от тях живее на територията на една, а вторият – на територията на друга Договаряща се страна, то техните лични и имуществени правоотношения се определят по законодателството на Договарящата се страна, на чиято територия те са имали последното си общо местоживеене.

4. Ако лицата, посочени в точка 3 на настоящия член, не са имали общо местоживеене на териториите на Договарящите се страни, прилага се законодателството на Договарящата се страна, чиято институция разглежда делото.

5. Правоотношенията на съпрузите, отнасящи се до тяхното недвижимо имущество, се определят по законодателството на Договарящата се страна, на чиято територия се намира това имущество.

6. По делата за лични и имуществени правоотношения на съпрузите компетентни са институциите на правосъдието на Договарящата се страна, чието законодателство подлежи на прилагане в съответствие с точки 1-3, 5 на настоящия член.

Член 28. Разтрогване на брака

1. По делата за разтрогване на брака се прилага законодателството на Договарящата се страна, граждани на която са съпрузите в момента на подаване на заявлението.

2. Ако единият от съпрузите е гражданин на една Договаряща се страна, а вторият – на друга Договаряща се страна, прилага се законодателството на Договарящата се страна, чиято институция разглежда делото за разтрогване на брака.

Член 29. Компетентност на институциите на Договарящите се страни

1. По делата за развод в случая, предвиден в алинея 1 на член 28, компетентни са учрежденията на Договарящата се страна, чиито граждани са съпрузите към момента на подаване на заявлението. Ако към момента на подаване на заявлението и двамата съпрузи пребивават на територията на друга Договаряща се страна, компетентни са също и учрежденията на тази Договаряща се страна.

2. По делата за развод в случая, предвиден в алинея 2 на член 28, компетентни са учрежденията на Договарящата се страна, на чиято територия пребивават и двамата съпрузи. Ако единият от съпрузите пребивава на територията на една Договаряща се страна, а вторият – на територията на друга Договаряща се страна, по делата за развод компетентни са учрежденията и на двете Договарящи се страни, на чиито територии пребивават съпрузите.

Член 30. Признаване на брака за недействителен

1. По делата за признаване на брака за недействителен се прилага законодателството на Договарящата се страна, което в съответствие с член 26 е било приложено при сключването на брака.

2. Компетентността на учреждението по делата за признаване на брака за недействителен се определя в съответствие с член 27.

Член 31. Установяване и оспорване на бащинство или майчинство

Установяването и оспорването на бащинство или майчинство се определят по законодателството на Договарящата се страна, чийто гражданин е детето по рождение.

Член 32. Правоотношения между родители и деца

1. Правата и задълженията на родителите и децата, включително задълженията на родителите за издръжка на децата, се определят от законодателството на Договарящата се страна, на чиято територия те имат постоянно общо местоживеене, а при липса на постоянно общо местоживеене на родителите и децата техните взаимни права и задължения се определят от законодателството на Договарящата се страна, чийто гражданин е детето.

По искане на ищеца по задължения за издръжка се прилага законодателството на Договарящата се страна, на чиято територия постоянно пребивава детето.

2. Задълженията за издръжка на пълнолетни деца в полза на родителите, както и задълженията за издръжка на други членове на семейството се определят от законодателството на Договарящата страна, на чиято територия те са имали общо местоживеене. При липса на общо местоживеене такива задължения се определят от законодателството на Договарящата страна, чийто гражданин е ищецът.

3. По дела за правоотношения между родители и деца компетентен е съдът на Договарящата страна, чието законодателство подлежи на прилагане в съответствие с точки 1 и 2 на настоящия член.

4. Изпълнението на съдебните решения по дела, свързани с възпитанието на децата, се извършва по реда, установен от законодателството на Договарящата страна, на чиято територия живее детето.

5. Договарящите страни си оказват взаимопомощ при издирването на ответника по дела за събиране на издръжка, когато има основание да се смята, че ответникът се намира на територията на друга Договаряща страна, и съдът е постановил определение за обявяването му в издирване.

Член 33. Настойничество и попечителство

1. Установяването или отмяната на настойничество и попечителство се извършва съгласно законодателството на Договарящата страна, чийто гражданин е лицето, по отношение на което се установява настойничество и попечителство.

2. Правоотношенията между настойника и попечителя и лицето, което е под настойничество и попечителство, се уреждат от законодателството на Договарящата страна, чиято институция е назначила настойника или попечителя.

3. Задължението за упражняване на настойничество или попечителство се установява от законодателството на Договарящата страна, чийто гражданин е лицето, което се назначава за настойник или попечител.

4. За настойник или попечител на лице, което е гражданин на една Договаряща страна, може да бъде назначен гражданин на друга Договаряща страна, ако той живее на територията на страната, където ще се упражнява настойничеството или попечителството.

Член 34. Компетентност на институциите на Договарящите страни по въпросите на настойничеството и попечителството

По делам за установяване или отмяна на настойничество и попечителство компетентни са учрежденията на Договарящата се страна, гражданин на която е лицето, по отношение на което се установява или отменя настойничеството или попечителството, освен ако не е предвидено друго в настоящата Конвенция.

Член 35. Ред за предприемане на мерки по настойничество и попечителство

1. В случай на необходимост от предприемане на мерки по настойничество и попечителство в интерес на гражданин на една Договаряща се страна, чието постоянно местожителство, местопребиваване или имущество се намира на територията на друга Договаряща се страна, учреждението на тази Договаряща се страна незабавно уведомява учреждението, компетентно в съответствие с член 34.

2. В неотложни случаи учреждението на другата Договаряща се страна може да предприеме необходимите мерки в съответствие със своето законодателство. При това то е длъжно незабавно да уведоми за това учреждението, компетентно в съответствие с член 34. Тези мерки запазват силата си до приемането на друго решение от учреждението, посочено в член 34.

Член 36. Ред за предаване на настойничеството или попечителството

1. Учреждението, компетентно в съответствие с член 34, може да предаде настойничеството или попечителството на учреждение на друга Договаряща се страна в случай, че лицето, което е под настойничество или попечителство, има на територията на тази Договаряща се страна местожителство, местопребиваване или имущество. Предаването на настойничеството или попечителството влиза в сила от момента, в който запитваното учреждение приеме настойничеството или попечителството и уведоми за това запитващото учреждение.

2. Учреждението, което в съответствие с точка 1 на настоящия член е приело настойничеството и попечителството, ги осъществява в съответствие със законодателството на своята държава.

Член 37. Осиновяване

1. Осиновяването или неговата отмяна се определят съгласно законодателството на Договарящата се страна, гражданин на която е осиновителят в момента на подаване на заявлението за осиновяване или за неговата отмяна.

2. Ако детето е гражданин на другата Договаряща се страна, при осиновяване или неговата отмяна е необходимо да се получи съгласието на законния представител и на компетентния държавен орган, както и съгласието на детето, ако това се изисква от законодателството на Договарящата се страна, чийто гражданин е то.

3. Ако детето се осиновява от съпрузи, единият от които е гражданин на едната Договаряща се страна, а другият – на другата Договаряща се страна, осиновяването или неговата отмяна трябва да се извършват в съответствие с условията, предвидени от законодателството на двете Договарящи се страни.

4. По делата за осиновяване или неговата отмяна компетентна е институцията на Договарящата се страна, чийто гражданин е осиновителят към момента на подаване на заявлението за осиновяване или неговата отмяна, а в случая, предвиден в точка 3 на настоящия член, компетентна е институцията на онази Договаряща се страна, на чиято територия съпрузите имат или са имали последното си общо местожителство или местопребиваване.

Част IV. Имуществени правоотношения

Член 38. Право на собственост

1. Правото на собственост върху недвижимо имущество се определя по законодателството на Договарящата се страна, на чиято територия се намира недвижимото имущество. Въпросът кое имущество е недвижимо се решава в съответствие със законодателството на страната, на чиято територия се намира това имущество.

2. Правото на собственост върху превозни средства, подлежащи на вписване в държавни регистри, се определя по законодателството на Договарящата се страна, на чиято територия се намира органът, извършил регистрацията на превозното средство.

3. Възникването и прекратяването на правото на собственост или на друго вещно право върху имущество се определя по законодателството на Договарящата се страна, на чиято територия се е намирало имуществото в момента, когато е имало действие или друго обстоятелство, послужило като основание за възникване или прекратяване на такова право.

4. Възникването и прекратяването на правото на собственост или друго вещно право върху имущество, което е предмет на сделката, се определят по законодателството на мястото на извършване на сделката, освен ако не е предвидено друго в споразумението на Страните.

Член 39. Форма на сделката

1. Формата на сделката се определя по законодателството на мястото на нейното сключване.

2. Формата на сделката относно недвижимо имущество и правата върху него се определя по законодателството на Договарящата страна, на чиято територия се намира такова имущество.

Член 40. Пълномощно

Формата и срокът на действие на пълномощното се определят по законодателството на Договарящата страна, на чиято територия се намира такова имущество.

Член 41. Права и задължения на страните по сделката

Правата и задълженията на страните по сделката се определят по законодателството на мястото на нейното извършване, освен ако не е предвидено друго в споразумението на страните.

Член 42. Обезщетяване на вреди

1. Задълженията за обезщетяване на вреди, освен произтичащите от договори и други правомерни действия, се определят по законодателството на Договарящата страна, на чиято територия е настъпило действието или друго обстоятелство, послужило като основание за искането за обезщетяване на вреди.

2. Ако причинителят на вредата и пострадалият са граждани на една и съща Договаряща страна, се прилага законодателството на тази Договаряща страна.

3. По делата, посочени в точки 1 и 2 на настоящия член, компетентен е съдът на Договарящата страна, на чиято територия е настъпило действието или друго обстоятелство, послужило като основание за искането за обезщетяване на вреди. Пострадалият може да предяви иск и пред съда на Договарящата страна, на чиято територия ответникът има местожителство.

Член 43. Искова дейност

Въпросите на исковата дейност се разрешават съгласно законодателството, което се прилага за уреждане на съответното правоотношение.

Част V. Наследяване

Член 44. Принцип на равенство

Гражданите на всяка от Договарящите страни могат да наследяват на териториите на другите Договарящи страни имущество или права по закон или по завещание при равни условия и в същия обем, както и гражданите на тази Договаряща страна.

Член 45. Право на наследство

1. Правото на наследяване на имущество, освен в случая, предвиден в алинея 2 на настоящия член, се определя от законодателството на Договарящата се страна, на чиято територия наследодателят е имал последното си постоянно местожителство.

2. Правото на наследяване на недвижимо имущество се определя от законодателството на Договарящата се страна, на чиято територия се намира това имущество.

Член 46. Преминаване на наследството към държавата

Ако съгласно законодателството на Договарящата се страна, което следва да се приложи при наследяването, наследник е държавата, то движимото наследствено имущество преминава към Договарящата се страна, чийто гражданин е наследодателят към момента на смъртта, а недвижимото наследствено имущество преминава към Договарящата се страна, на чиято територия се намира то.

Член 47. Завещание

Способността на лицето да състави и отмени завещание, както и формата на завещанието и неговата отмяна се определят от правото на страната, където завещателят е имал местожителство към момента на съставяне на акта. Въпреки това, завещанието или неговата отмяна не могат да бъдат признати за недействителни поради неспазване на формата, ако последната отговаря на изискванията на правото на мястото на неговото съставяне.

Член 48. Компетентност по наследствени дела

1. Производството по дела за наследяване на движимо имущество са компетентни да водят учрежденията на Договарящата се страна, на чиято територия наследодателят е имал местожителство към момента на смъртта си.

2. Производството по дела за наследяване на недвижимо имущество са компетентни да водят учрежденията на Договарящата се страна, на чиято територия се намира имуществото.

3. Разпоредбите на алинеи 1 и 2 на настоящия член се прилагат също и при разглеждане на спорове, възникващи във връзка с производството по наследствени дела.

Член 49. Компетентност на дипломатическото представителство или консулската служба по наследствени дела

По делата за наследство, включително по наследствени спорове, дипломатическите представителства или консулските учреждения на всяка от Договарящите се страни са компетентни да представляват (с изключение на правото на отказ от наследство) без специално пълномощно в учрежденията на другите Договарящи се страни гражданите на своята държава, ако те отсъстват или не са назначили представител.

Член 50. Мерки за опазване на наследството

1. Учрежденията на Договарящите се страни предприемат в съответствие със своето законодателство мерките, необходими за осигуряване опазването на наследството, оставено на техните територии от граждани на други Договарящи се страни, или за управлението му.

2. За мерките, предприети съгласно точка 1 на настоящия член, незабавно се уведомява дипломатическото представителство или консулското учреждение на Договарящата се страна, чийто гражданин е наследодателят. Посоченото представителство или учреждение може да участва в осъществяването на тези мерки.

3. По искане на учреждението на правосъдието, компетентно да води производството по делото за наследство, както и на дипломатическото представителство или консулското учреждение, мерките, предприети в съответствие с точка 1 на настоящия член, могат да бъдат изменени, отменени или отложени.

Раздел III. ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯ

Член 51. Признаване и изпълнение на решения

Всяка от Договарящите се страни при условията, предвидени в настоящата Конвенция, признава и изпълнява следните решения, постановени на територията на другите Договарящи се страни:

а) решения на учрежденията на правосъдието по граждански и семейни дела, включително учредените от съда спогодби по такива дела и нотариалните актове относно парични задължения (наричани по-нататък – решения);

б) решения на съдилищата по наказателни дела за обезщетяване на вреди.

Член 52. Признаване на решения, които не изискват изпълнение

1. Внесените от учрежденията на правосъдието на всяка от Договарящите се страни и влезли в законна сила решения, които по своя характер не изискват изпълнение, се признават на територията на другите Договарящи се страни без специално производство, при условие че:

а) учрежденията на правосъдието на замолената договаряща страна не са постановили преди това по това дело решение, влязло в законна сила;

б) делото съгласно настоящата Конвенция, а в случаите, непредвидени от нея, съгласно законодателството на договарящата страна, на чиято територия решението трябва да бъде признато, не спада към изключителната компетентност на учрежденията на правосъдието на тази договаряща страна.

2. Разпоредбите на точка 1 на настоящия член се отнасят и до решенията по настойничество и попечителство, както и до решенията за разтрогване на брак, постановени от учреждения, компетентни съгласно законодателството на договарящата страна, на чиято територия е постановено решението.

Член 53. Молба за разрешение за принудително изпълнение на решение

1. Молбата за разрешение за принудително изпълнение на решение се подава в компетентния съд на договарящата страна, където решението подлежи на изпълнение. Тя може да бъде подадена и в съда, който е постановил решението по делото в първа инстанция. Този съд изпраща молбата на съда, компетентен да се произнесе по молбата.

2. Към молбата се прилагат:

а) решението или негово заверено копие, както и официален документ, че решението е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение или че то подлежи на изпълнение преди влизането му в законна сила, ако това не следва от самото решение;

б) документ, от който следва, че страната, срещу която е постановено решението, неучаствала в процеса, е била надлежно и своевременно призована в съда, а в случай на нейната процесуална недееспособност е била надлежно представлявана;

в) документ, потвърждаващ частичното изпълнение на решението към момента на изпращането му;

г) документ, потвърждаващ споразумението на страните, по делата на договорна подсъдност.

3. Молбата за разрешение за принудително изпълнение на решение и приложените към нея документи се снабдяват с заверен превод на езика на замолената договаряща страна или на руски език.

Член 54. Ред за признаване и принудително изпълнение на решения

1. Молбите за признаване и разрешаване на принудително изпълнение на решенията, предвидени в член 51, се разглеждат от съдилищата на Договарящата страна, на чиято територия трябва да се извърши принудителното изпълнение.

2. Съдът, който разглежда молбата за признаване и разрешаване на принудително изпълнение на решението, се ограничава до установяване дали условията, предвидени в настоящата Конвенция, са спазени. В случай че условията са спазени, съдът постановява решение за принудително изпълнение.

3. Редът за принудително изпълнение се определя съгласно законодателството на Договарящата страна, на чиято територия трябва да се извърши принудителното изпълнение.

Член 55. Отказ за признаване и изпълнение на решения

В признаването на предвидените в член 52 решения и в издаването на разрешение за принудително изпълнение може да бъде отказано в случаите, когато:

а) в съответствие със законодателството на Договарящата страна, на чиято територия е постановено решението, то не е влязло в законна сила или не подлежи на изпълнение, с изключение на случаите, когато решението подлежи на изпълнение преди влизането му в законна сила;

б) ответникът не е участвал в процеса поради това, че на него или на неговия упълномощен представител не е била своевременно и надлежно връчена призовката за явяване в съда;

в) по делото между същите страни, относно същия предмет и на същото основание на територията на Договарящата страна, където трябва да бъде признато и изпълнено решението, вече е било постановено по-рано влязло в законна сила решение или има признато решение на съд на трета държава, или ако от учреждение на тази Договаряща страна е било по-рано образувано производство по това дело;

г) съгласно разпоредбите на настоящата Конвенция, а в случаите, непредвидени от нея, съгласно законодателството на Договарящата страна, на чиято територия решението трябва да бъде признато и изпълнено, делото се отнася до изключителната компетентност на нейно учреждение;

д) липсва документ, потвърждаващ споразумението на страните по делото относно договорната подсъдност;

е) е изтекла давността за принудително изпълнение, предвидена от законодателството на Договарящата страна, чийто съд изпълнява възлаганията.

Раздел IV. ПРАВНА ПОМОЩ И ПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

Част 1. Екстрадиция

Член 56. Задължение за екстрадиция

1. Договарящите се страни се задължават в съответствие с условията, предвидени в настоящата конвенция, по искане да си предават взаимно лица, намиращи се на тяхна територия, за привличане под наказателна отговорност или за изпълнение на присъда.

2. Екстрадицията за привличане под наказателна отговорност се извършва за такива деяния, които по законите на искащата и замолената договарящи се страни са наказуеми и за извършването на които се предвижда наказание лишаване от свобода за срок не по-малко от една година или по-тежко наказание.

3. Екстрадицията за изпълнение на присъда се извършва за такива деяния, които в съответствие със законодателството на искащата и замолената договарящи се страни са наказуеми и за извършването на които лицето, чието предаване се иска, е осъдено на лишаване от свобода за срок не по-малко от шест месеца или на по-тежко наказание.

Член 57. Отказ за екстрадиция

1. Екстрадиция не се извършва, ако:

а) лицето, чието предаване се иска, е гражданин на замолената договаряща се страна;

б) към момента на получаване на искането наказателното преследване съгласно законодателството на замолената договаряща се страна не може да бъде образувано или присъдата не може да бъде изпълнена поради изтичане на давностния срок или на друго законно основание;

в) по отношение на лицето, чието предаване се иска, на територията на замолената договаряща се страна за същото престъпление е била постановена присъда или определение за прекратяване на производството по делото, влязло в законна сила;

г) престъплението в съответствие със законодателството на искащата или замолената договаряща се страна се преследва по реда на частното обвинение (по жалба на пострадалия).

2. Екстрадицията може да бъде отказана, ако престъплението, във връзка с което се иска предаване, е извършено на територията на замолената договаряща се страна.

3. В случай на отказ за екстрадиция искащата договаряща се страна трябва да бъде информирана за основанията за отказа.

Член 58. Изискване за екстрадиция

1. Изискването за екстрадиция трябва да съдържа следните данни:

а) наименованието на искащата и исканата институция;

б) описание на фактическите обстоятелства на деянието и текстът на закона на искащата договаряща страна, въз основа на който това деяние се признава за престъпление, с посочване на предвиденото от този закон наказание;

в) фамилията, името и презимето на лицето, което подлежи на екстрадиция, неговата година на раждане, гражданство, местоживеене или пребиваване, по възможност – описание на външния вид, снимка, пръстови отпечатъци и други данни за неговата самоличност;

г) данни за размера на щетата, причинена от престъплението.

2. Към искането за екстрадиция за целите на наказателното преследване трябва да бъде приложено заверено копие на постановлението за задържане под стража.

3. Към искането за екстрадиция за изпълнение на присъда трябва да бъдат приложени заверено копие на присъдата с отбелязване на влизането ѝ в законна сила и текстът на разпоредбата на наказателния закон, въз основа на която лицето е осъдено. Ако осъденият вече е изтърпял част от наказанието, се съобщават и данни за това.

4. Исканията за екстрадиция и приложените към тях документи се съставят в съответствие с разпоредбите на член 17.

Член 59. Допълнителни данни

1. Ако искането за екстрадиция не съдържа всички необходими данни, исканата договаряща страна може да изиска допълнителни данни, за което определя срок до един месец. Този срок може да бъде удължен с още до един месец по искане на искащата договаряща страна.

2. Ако искащата договаряща страна не представи в определения срок допълнителни данни, исканата договаряща страна трябва да освободи лицето, взето под стража.

Член 60. Розиск и задържане под стража за екстрадиция

След получаване на искането за екстрадиция исканата договаряща страна незабавно предприема мерки за издирване и задържане под стража на лицето, чиято екстрадиция се иска, освен в случаите, когато екстрадицията не може да бъде извършена.

Член 61. Задържане под стража или задържане преди получаване на искането за екстрадиция

1. Лицето, чието екстрадиране се изисква, по искане може да бъде взето под стража и преди получаване на искането за екстрадиция. Искането трябва да съдържа позоваване на постановлението за вземане под стража или на влязлата в законна сила присъда и указание, че искането за екстрадиция ще бъде допълнително спряно. Искането за вземане под стража преди получаване на искането за екстрадиция може да бъде изпратено по пощата, телеграфа, телекса или телефакса.

2. Лицето може да бъде задържано и без искането, предвидено в точка 1 на настоящия член, ако са налице предвидените от законодателството основания да се подозира, че то е извършило на територията на другата договаряща страна престъпление, което води до екстрадиция.

3. За вземането под стража или задържането преди получаване на искането за екстрадиция е необходимо незабавно да се уведоми другата договаряща страна.

Член 61-1. Издирване на лице преди получаване на искането за екстрадиция

1. Договарящите страни извършват по поръчение издирване на лице преди получаване на искането за неговата екстрадиция при наличие на основание да се смята, че това лице може да се намира на територията на замолената договаряща страна.

2. Поръчението за извършване на издирване се съставя в съответствие с разпоредбите на член 7 и трябва да съдържа възможно най-пълно описание на издирваното лице, заедно с всяка друга информация, позволяваща установяване на местонахождението му, молба за вземането му под стража с указание, че искането за екстрадиция на това лице ще бъде представено.

3. Към поръчението за извършване на издирване се прилага заверено копие на решението на компетентния орган за задържане под стража или на влязлата в законна сила присъда, сведения за неизтърпяната част от наказанието, както и снимка и дактилоскопни отпечатъци (ако има такива).

4. За вземането под стража на издирваното лице или за други резултати от издирването незабавно се информира замолената договаряща страна.

Член 61-2. Изчисляване на срока на задържане под стража

Времето на задържане под стража на лице, взето под стража в съответствие с разпоредбите на членове 60, 61, 61-1 от настоящата Конвенция, в случай на неговото екстрадиране, се зачита в общия срок на задържане под стража, предвиден от законодателството на Договарящата страна, на която това лице е екстрадирано.

Член 62. Освобождаване на лице, задържано или взето под стража

1. Лице, взето под стража съгласно параграф 1 на член 61 и член 61-1, трябва да бъде освободено, ако постъпи уведомление от искащата Договаряща страна за необходимостта от освобождаване на това лице, или искането за екстрадиране с всички приложени към него документи, предвидени в член 58, не бъде получено от замолената Договаряща страна в срок от четиридесет дни от деня на вземането под стража.

2. Лице, задържано съгласно параграф 2 на член 61, трябва да бъде освободено, ако молбата за вземането му под стража в съответствие с параграф 1 на член 61 не постъпи в срока, предвиден от законодателството за задържане.

Член 63. Отлагане на екстрадирането

Ако лицето, чието екстрадиране се иска, е привлечено към наказателна отговорност или е осъдено за друго престъпление на територията на замолената Договаряща страна, неговото екстрадиране може да бъде отложено до прекратяване на наказателното преследване, изпълнение на присъдата или до освобождаване от наказание.

Член 64. Временно екстрадиране

1. Ако отлагането на екстрадирането, предвидено в член 63, може да доведе до изтичане на давността на наказателното преследване или да навреди на разследването на престъплението, лицето, чието екстрадиране се иска по молба, може да бъде екстрадирано временно.

2. Временно екстрадираното лице трябва да бъде върнато след извършване на действието по наказателното дело, за което е било екстрадирано, но не по-късно от три месеца от деня на предаването на лицето. В обосновани случаи срокът може да бъде удължен.

Член 65. Колизия на искания за екстрадиране

Ако искания за екстрадиране постъпят от няколко държави, замолената Договаряща страна самостоятелно решава кое от тези искания трябва да бъде удовлетворено.

Член 66. Граници на наказателното преследване на екстрадираното лице

1. Без съгласието на замолената договаряща се страна, предаденото лице не може да бъде привлечено към наказателна отговорност или подложено на наказание за престъпление, извършено преди екстрадицията му, за което то не е било екстрадирано.

2. Без съгласието на замолената договаряща се страна, лицето не може да бъде екстрадирано и на трета държава.

3. Съгласието на замолената договаряща се страна не се изисква, ако предаденото лице не напусне територията на замолилата договаряща се страна в рамките на един месец след приключване на наказателното производство, а в случай на осъждане – в рамките на един месец след изтърпяване на наказанието или освобождаване от него, или ако то доброволно се върне там. В този срок не се зачита времето, през което предаденото лице не е могло да напусне територията на замолилата договаряща се страна.

Член 67. Предаване на екстрадираното лице

Замолената договаряща се страна уведомява замолилата договаряща се страна за мястото и времето на екстрадицията. Ако замолилата договаряща се страна не приеме лицето, подлежащо на екстрадиция, в рамките на 15 дни след определената дата на предаване, това лице трябва да бъде освободено от ареста.

Член 67-1. Повторно задържане или вземане под стража

Освобождаването на лице в съответствие с параграф 2 на член 59, параграфи 1 и 2 на член 62 и член 67 не препятства повторното му задържане и вземане под стража с цел екстрадиция на исканото лице в случай на последващо получаване на искане за екстрадиция.

Член 68. Повторна екстрадиция

Ако екстрадираното лице избегне наказателното преследване или изтърпяването на наказанието и се върне на територията на замолената договаряща се страна, то по ново искане трябва да бъде екстрадирано без представяне на материалите, посочени в членове 58 и 59.

Член 69. Уведомление за резултатите от производството по наказателното дело

Договарящите се страни се уведомяват взаимно за резултатите от производството по наказателното дело срещу екстрадираното лице. При поискване се изпраща и копие от окончателното решение.

Член 70. Транзитен превоз

1. Договарящата се страна по искане на другата договаряща се страна разрешава транзитен превоз през своята територия на лица, екстрадирани на другата договаряща се страна или временно предадени от трета държава.

2. Искането за разрешение на такъв превоз се разглежда по същия ред като искането за екстрадиция.

3. Запитваната договаряща се страна разрешава транзитния превоз по начин, който смята за най-целесъобразен.

Член 71. Разходи, свързани с екстрадицията и транзитния превоз

Разходите, свързани с екстрадицията или временното предаване, се поемат от договарящата се страна, на чиято територия са възникнали, а разходите, свързани с транзитния превоз – от договарящата се страна, която е отправила искането за такъв превоз.

Част 2. Осъществяване на наказателно преследване

Член 72. Задължение за осъществяване на наказателно преследване

1. Всяка договаряща се страна се задължава по поръчение на другата договаряща се страна да осъществява в съответствие със своето законодателство наказателно преследване срещу свои граждани, заподозрени в извършване на престъпление на територията на запитващата договаряща се страна.

2. Ако престъплението, по което е образувано делото, води до гражданскоправни искове на лица, претърпели вреди от престъплението, тези искове при наличие на тяхно искане за обезщетение се разглеждат в това дело.

Член 73. Поръчение за осъществяване на наказателно преследване

1. Поръчението за осъществяване на наказателно преследване трябва да съдържа:

а) наименованието на запитващата институция;

б) описание на деянието, във връзка с което е изпратено поръчението за осъществяване на преследване;

в) възможно най-точно посочване на времето и мястото на извършване на деянието;

г) текстът на разпоредбата на закона на запитващата договаряща се страна, въз основа на която деянието се признава за престъпление, както и текстът на други законодателни норми, които имат съществено значение за производството по делото;

д) фамилията и името на заподозряното лице, неговото гражданство, както и други сведения за неговата самоличност;

д) заявление на пострадали по наказателни дела, образувани по заявление на пострадалия, и искания за обезщетение;

ж) посочване на размера на щетата, причинена от престъплението.

Към поръчката се прилагат наличните в разположение на запитващата договаряща страна материали от наказателното преследване, както и доказателства.

2. При изпращане от запитващата договаряща страна на образувано наказателно дело, разследването по това дело продължава от запитваната договаряща страна в съответствие с нейното законодателство. Всеки от документите по делото трябва да бъде удостоверен с гербовия печат на компетентното правосъдно учреждение на запитващата договаряща страна.

3. Поръчката и приложените към нея документи се съставят в съответствие с разпоредбите на член 18.

4. Ако обвиняемият към момента на изпращане на поръчката за осъществяване на преследване се намира под стража на територията на запитващата договаряща страна, той се доставя на територията на запитваната договаряща страна.

Член 74. Уведомяване за резултатите от наказателното преследване

Запитваната договаряща страна е длъжна да уведоми запитващата договаряща страна за окончателното решение. По искане на запитващата договаряща страна се изпраща копие от окончателното решение.

Член 75. Последици от приемането на решение

Ако на договаряща страна в съответствие с член 72 е била изпратена поръчка за осъществяване на наказателно преследване след влизане в сила на присъдата или след приемане от учреждение на запитваната договаряща страна на друго окончателно решение, наказателното дело не може да бъде образувано от учрежденията на запитващата договаряща страна, а образуваното от тях дело не подлежи на прекратяване.

Член 76. Смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства

Всяка от договарящите страни при разследване на престъпления и разглеждане на наказателни дела от съдилищата взема предвид предвидените в законодателството на договарящите страни смекчаващи отговорността обстоятелства, независимо на територията на коя договаряща страна са възникнали.

Член 76-1. Признаване на присъди

При решаване на въпроси за признаване на лице за особено опасен рецидивист, за установяване на факти за извършване на престъпление повторно и нарушаване на задължения, свързани с условно осъждане, отлагане на изпълнението на присъдата или условно предсрочно освобождаване, учрежденията на правосъдието на Договарящите страни могат да признават и вземат предвид присъди, постановени от съдилища (трибунали) на бившия Съюз на ССР и влизащите в състава му съюзни републики, както и от съдилища на Договарящите страни.

Член 77. Ред за разглеждане на дела, подсъдни на съдилищата на две или няколко Договарящи страни

При обвинение на едно лице или група лица в извършване на няколко престъпления, делата за които са подсъдни на съдилищата на две или повече Договарящи страни, компетентен да ги разглежда е съдът на онази Договаряща страна, на чиято територия е приключило предварителното разследване. В този случай делото се разглежда по правилата на съдопроизводството на тази Договаряща страна.

Част 3. Специални разпоредби за правна помощ и правни отношения по наказателни дела

Член 78. Предаване на предмети

1. Договарящите страни се задължават по молба да си предават взаимно:

а) предмети, които са били използвани при извършване на престъпление, водещо до екстрадиция на лице в съответствие с настоящата Конвенция, включително оръдия на престъплението; предмети, които са придобити в резултат на престъплението или като възнаграждение за него, или предмети, които престъпникът е получил в замяна на предмети, придобити по този начин;

б) предмети, които могат да имат значение на доказателства в наказателно дело; тези предмети се предават и в случай, че екстрадицията на престъпника не може да бъде осъществена поради неговата смърт, бягство или други обстоятелства.

2. Ако на запитваната Договаряща страна предметите, посочени в първа алинея на настоящия член, са необходими като доказателства в наказателно дело, тяхното предаване може да бъде отложено до приключване на производството по делото.

3. Правата на трети лица върху предадените предмети остават в сила. След приключване на производството по делото тези предмети трябва да бъдат безвъзмездно върнати на Договарящата страна, която ги е предала.

Член 78-1. Временно предаване на лице, което се намира под стража или изтърпява наказание лишаване от свобода

1. При необходимост да бъде разпитано като свидетел или пострадало лице, което се намира под стража или изтърпява наказание лишаване от свобода на територията на другата Договаряща страна, както и да се извърши друго следствено действие с негово участие, това лице, независимо от неговото гражданство, по обоснована молба на заинтересованата Договаряща страна може по решение на Главния прокурор (Прокурора) на замолената Договаряща страна да бъде предадено временно при условие на задържането му под стража и връщането му в определения срок.

2. Молбата за временно предаване на лицето, посочено в точка 1 на настоящия член, се съставя в съответствие с разпоредбите на член 7 и трябва също така да съдържа указание за времето, през което се изисква присъствието на това лице в замолената Договаряща страна.

3. Временно предаване на лицето, посочено в точка 1 на настоящия член, не се извършва:

а) ако не е получено неговото съгласие за такова предаване;

б) в случай на необходимост от неговото присъствие на предварителното следствие или съдебното производство на територията на замолената Договаряща страна;

в) ако такова предаване може да доведе до нарушаване на установените срокове за задържане на това лице под стража или за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

4. За лицето, посочено в точка 1 на настоящия член, се прилагат гаранциите, предвидени в точка 1 на член 9.

Член 79. Уведомяване за осъдителни присъди и сведения за съдимост

1. Всяка от Договарящите страни ежегодно ще съобщава на другите Договарящи страни сведения за влезлите в сила осъдителни присъди, постановени от нейните съдилища по отношение на граждани на съответната Договаряща страна, като едновременно с това изпраща наличните дактилоскопични отпечатъци на осъдените лица.

2. Всяка от Договарящите страни предоставя на другите Договарящи страни безплатно по тяхна молба сведения за съдимост на лица, осъдени преди това от нейните съдилища, ако тези лица са привлечени към наказателна отговорност на територията на замолената Договаряща страна.

Член 80. Особен ред на комуникация

Комуникацията по въпросите на екстрадицията и наказателното преследване се осъществява от главните прокурори (прокурори) на Договарящите се страни.

Комуникацията по въпросите на изпълнението на процесуални и други действия, изискващи санкция на прокурор (съд), се осъществява от органите на прокуратурата по ред, установен от главните прокурори (прокурори) на Договарящите се страни.

Раздел V. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 81. Въпроси по прилагането на настоящата Конвенция

Въпросите, възникващи при прилагането на настоящата Конвенция, се решават от компетентните органи на Договарящите се страни по взаимно съгласие.

Член 82. Съотношение на Конвенцията с международните договори

Настоящата Конвенция не засяга разпоредбите на други международни договори, по които Договарящите се страни са страни.

Член 83. Ред за влизане в сила

1. Настоящата Конвенция подлежи на ратификация от държавите, които са я подписали. Ратификационните грамоти се депозират при Правителството на Република Беларус, което изпълнява функциите на депозитар на тази Конвенция.

2. Настоящата Конвенция влиза в сила на тридесетия ден, считано от датата на депозиране на третата ратификационна грамота при депозитаря. За държава, чиято ратификационна грамота бъде депозирана при депозитаря след влизането в законна сила на настоящата Конвенция, тя влиза в сила на тридесетия ден, считано от датата на депозиране на нейната ратификационна грамота при депозитаря.

Член 84. Срок на действие на Конвенцията

1. Настоящата Конвенция е в сила за срок от пет години от датата на влизането ѝ в сила. След изтичане на този срок Конвенцията се подновява автоматично за всеки нов петгодишен период.

2. Всяка Договаряща се страна може да се оттегли от настоящата Конвенция, като изпрати писмено уведомление за това до депозитаря 12 месеца преди изтичането на текущия петгодишен срок на нейното действие.

Член 85. Действие във времето

Действието на настоящата Конвенция се разпростира и върху правоотношения, възникнали преди влизането ѝ в сила.

Член 86. Ред за присъединяване към Конвенцията

Към настоящата Конвенция след влизането ѝ в сила могат да се присъединят със съгласието на всички Договарящи се страни други държави чрез предаване на депозитара на документи за такова присъединяване. Присъединяването се счита за влязло в законна сила след изтичане на тридесет дни от деня на получаване от депозитара на последното съобщение за съгласие за такова присъединяване.

Член 87. Задължения на депозитара

Депозитарят ще уведомява незабавно всички подписали настоящата Конвенция и присъединили се към нея държави за датата на предаване за съхранение на всяка ратификационна грамота или документ за присъединяване, датата на влизане на Конвенцията в сила, както и за получаването на други уведомления от него.

Съставено в град Минск на 22 януари 1993 година в един оригинален екземпляр на руски език. Оригиналният екземпляр се съхранява в Архива на Правителството на Република Беларус, което ще изпрати на държавите-участнички в настоящата Конвенция нейно заверено копие.

За Република Армения

За Република Беларус

За Република Казахстан

За Република Киргизстан

За Република Молдова

За Руската федерация

За Република Таджикистан

За Туркменистан

За Република Узбекистан

За Украйна